неделя, 3 февруари 2008 г.

ОПАСНОСТ!!!

И в този момент метеорит пада върху вас и умирате.

Изненадващо начало, харесва ми, ще го оставя.

Наскоро след като прочетох размислите на Хю Лори (House M.D.) в книгата му 'Търговецът на орижие' за опасностите се замислих за крехкостта на живота на всеки от нас. С 2 думи - опасността е навсякаде. Излезеш ли от къщи - бам, върху теб минава ТИРа и се превръщаш в черно-бяло листче с име, снимка и малко стихче отдолу. Тъжно? Иронично? Или просто истината. Тогава някой ще каже 'не излизай от къщи'. И ще бъде прав. Бам, бойлерът гърми, умираш. Няма къде да избягаме. Дори и да не ни блъсне ТИР и бойлерът да не гръмне пак ще умрем нали? Единственото сигурно нещо. Уи ол мъст мийт ауър моумент ъф труут.

Тогава защо да изпитваме страх?

Замисли се. Защо ти е страха след като само може да увеличи шанса да направиш грешно решение? Каква ще е разликата за теб ако живееш 50 или 70 години? Цели, идеи, желания? Ако приемем, че средната възраст е 70 години тогава средно имаме по 2207520000 секунди на разположение (да, отне ми малко време да го сметна). Тук първо си мислих да кажа да не ги прахосвате, но след това си помислих 'за какво да го казвам?'. След като няма да има особен смисъл и ако не ги прахосвате. Но май всичко опира до ценностна система.

И все пак за опасностите.

Винаги ще ги има. Май това обяснява всичко. Може да изберем да се страхуваме, да не ни пука, да се надъхваме преди да ги преодоляваме, да си затваряме очите и да чакаме всичко да свърши и т.н. Във всеки от случаите опира до човека. Но така или иначе накрая всички умираме. За това страха е ненужен.

Гледайте 'My name is Daniel Ilabaca'. Мисля, че там казваше нещо подобно.

Как беше-Fuck Fear, Drink Beer.

Все пак живота е един сладко-кисел сос.

събота, 19 януари 2008 г.

Back или Да си върна първите 7... месеца тренировки

Здравейте! Днес беше първата ми сериозна тренировка навън от няколко месеца насам. Бях решил, че трябва да оставя тялото ми да си почине от напрежението. От месец някаде бях започнал леко натоварване, тоест тренировки в къщи. Изводите от днешната тренировка са няколко:

-трябва да изчистя техниките си, ако искам да започна да правя по-сериозни движения. Липсва ми основата, над която трябва да градя.
-трябва ми сила, главно в горната част на тялото. Макар, че силата никога не е достатъчна, този път наистина имам нужда.
-трябва да оправя режима на тялото си, ако искам да нямам контузии.

Във връзка с тези изводи и желанието ми да продължа с тренировките смятам да изготвя график, който имам желание да спазвам. Малко по-долу ще посоча целите си във всяко едно направление. Основния проблем с графика е, че имам натоварен начин на живот и не винаги мога да го спазвам. Особено сега, в края на срока, когато ми предстаят изпити. По тази причина ще си направя гъвкав график, който ще се опитвам да спазвам.

За една седмица време ще имам:

-минимум 1 паркур (понякога и трикинг) тренировка - ако имам възможност за повече-ще тренирам. Ако навън времето е студено ще тренирам прецизни, баланс и др. в къщи.
-минимум 2 силови тренировки - лостове, вдигане на тежести, ако искате дори лицеви опори и коремни преси.
-1 тренировка по избор - идеята ми е да е нещо специално, например тичане в парка или игра на футбол. Целта е намаляване на напрежението.
-всяка вечер, когато през деня не съм тренирал - разтягане и по-леки силови упражнения.

Естествено, запазвам си правото да не тренирам, когато усещам, че съм се пренатоварил и имам нужда от почивка.

Целите ми са следните.

Паркур

Както вече споменах, трябва да започна да 'доизграждам' някои от техниките си. Back to basics. Целта ще е да правя по много повторения на дадена техника, след което да преминавам на следващата. По този начин искам да затвърдя техниките и да 'дозапълня празните места', така да се каже, където имам пропуски. Също така имам желание да уравновеся лявата и дясната страна на тялото, защото усещам, че лявата ми страна е по-силна. Може да ви се струва смешно, но според мен е важно.

Начин на живот и здраве

Целите ми тук са няколко.

-да спра да пия кафе рано сутрин преди да съм закусвал. Това действа лошо на стомаха. Смятам да заместя кафето с мляко.
-да оправя дишането си.
-да оправя начина, по който вървя. Прекалено съм отпуснат назад, главата ми е наведена надолу.
-знам, че не мога да започна да ям здравословно, но ще се опитвам да намаля количеството на вредните храни. Също така смятам да поемам повече мляко, защото костите ми не са достатъчно здрави.
-ще се опитам да променя и самия начин на хранене, който имам. Ям прекалено бързо и не дъвча достатъчно, което се отразява на стомаха ми.
-искам да започна да си лягам по-рано и да не пропускам хранене (например закуската).

Тези неща не са особено свързани с дисциплините, но според мен ще е добре ако ги коригирам.

Трикинг

Все още не съм се отказал да се опитвам в тази насока. Имам намерението да тренирам, когато мога и то не нови и сложни неща, а неща, които трябва да изчистя и да правя както трябва. Започвам с основните салта, които трябва да науча от земя. Но няма да акцентирам толкова на трикинга.

За сега толкова. Надявам се да пиша по-често. Ще го правя, ако имам какво да пиша.

понеделник, 16 юли 2007 г.

Парчета от пъзела I

Избрах за заглавие 'Парчета от пъзела'. Големият пъзел, наречен Паркур. Но тук има една уловка - парчетата всъщност трябва да бъдат намерени, изстрадани, изкарани с пот за да могат да се открият. А подредбата зависи и от теб, но идва и с времето.

Част първа. Може би наистина ще стане традиция. Надявам се. Ще се опитам за няколко реда да обясня какво съм разбрал за скромното време, от което се занимавам. Дано ви помогна и вие да видите тези парчета от пъзела. А може би вече сте ги намерили?

Наскоро гледах за пореден път клипчета на момчета от Sin Clan и Next Gen. За тези, които не знаят (макар, че сигурно няма много такива) най-големите от тях са на по 14-15-16 години. Вече предчувствам какво си мислят незапознатите. 'А, да, лапета, които могат мънки и предно салто, не ми се занимава с такива'. И ще сгрешат. Защото тези момчета се занимават страшно упорито и усърдно с Паркур. Сила, техника, отдаденост на дисциплината. Имат всичко това. Трябва да го видите, за да ме разберете. Само ще ви кажа, че тези момчета са се срещали и са тренирали с Belle. От тук нататък просто трябва да изгледате клипчетата им. След като се за пореден път се запознах с техните умения се замислих за това как сме тук. По колко странен път сме тръгнали. Как всяко дете 'знае' за какво става въпрос. И мечтата му е един ден да може да прави гейнър. Как целта на една голяма част от занимаващите се е да покаже какво е научила на другите. Да се похвали, че може нещо. Направи ми впечатление, че хората от Sin Clan и Next Gen сякаш идваха от друго измерение - толкова сериозно се противопоставяха на представата ми за дете, което се занимава с паркур. Като глътка свеж въздух сред саждите на пушека. Повярвах, че монетата има и друга страна.

Всеки, който се е занимавал с някакъв вид спорт или друга подобна дейност е искал да се изяви, да се покаже. У всеки се е запалвала искрицата надежда, че 'публиката' ще го хареса. Дори и да не е правил това, което се иска от него, егото му е подсказвало да го направи. Друг е въпроса дали дадения субект се е отдавал на желанието или не. Няма да се крия - и при мен е било същото. Как съм искал да се покажа пред приятелите си и да разберат, че умея едно или друго нещо. И точно тук идва важната част. Това е една от онези нужни грешки. Грешки, които трябва да направиш, за да се поучиш и да не повтаряш. Когато се изгориш, разбираш, че не трябва да си играеш с огъня. Тези грешки бавно изграждат пътя, по който човек се движи. Изграждат и неговата личност. Не случайно е казана и онази поговорка 'глупак е не онзи, който греши, а който повтаря грешките си'. И дисциплината паркур е изградена на базата на пробите. Който си мисли, че на Дейвид Бел ей така му е хрумнала идеята или пък баща му я е разкрил пред него не е прав. Само чрез опитите можем да разберем кое е вярно и кое не. Все пак паркур отразява реалния живот, със светлите и тъмните страни. За това трябва да сме готови да предотвратим грешките си преди още да са се случили, като се поучим от предишни опити. Или, ако е неизбежно, да ги приемем с достойнство и да разберем причините. Но това не значи, че човека, който иска да се изявява пред останалите трябва да продължава да го прави. Това е просто част от пътя му и трябва да остане в миналото, заедно с контузиите, паданията и проблемите с техниките.

Все по-често виждам хора, които казват, че могат това или онова и изреждат дълги списъци с техники. Още толкова се измислят. Други пък се хвалят с отскока си, дължината на конга си или новия номер, който са научили. Гледайте клипчета на Себастиан или Стефан. Забележете какво казват и нещата, които показват. Те правят почти само основни движения - конг, мънки, прецизни, кет лийпове. Тези техники представляват основата за по-сложни такива. Много хора искат да правят огромни скокове, трудни комбинации и други подобни. Не ме разбирайте погрешно, те са важни, представляват прогреса, който всеки търси. Но трейсъра трябва да има нужната основа, тялото му да е достатъчно здраво, да е уверен, да е тренирал много по-малки подобни движения, за да може новото изпитание да му донесе нещо повече от удоволствие и възможността да каже, че е направил еди-си-какво. Тялото трябва да е готово за натоварването. Точно защото тези движения представляват основата, на които се градят другите ни техники те трябва да бъдат упражнявани колкото се може по-често. Възможността някой да се похвали пред приятелите си, че е направил 'адския big jump' е много примамлива. Но е примамлива и възможността да ходиш на 40 без бастун. Аз предпочитам втората. Да не говорим, че сравняването, хваленето и състезаването премахват основата, на която се гради паркур. Но това е друга тема, по която много хора са говорили и не искам и аз да се намесвам. Това, което се опитвам да кажа с няколко изречения е : оставете големите и сложни препятствия за 'десерта' на вашата тренировка, а тренирайте повече основните движения. Изчийствайте техниката си. Напредвайте бавно, но уверено. Така ще сте сигурни в здравето си, а и в уменията си.

Паркур не е състезателен спорт. Нито пък екстремен спорт. Паркур е дисциплина за развитие на тялото, ума и духа. Старайте се да остава така. Това е за първата част. Пожелавам ви успешни тренировки без наранявания.

вторник, 26 юни 2007 г.

[TFW] Highest's Sampler 1.0

Най-накрая самплера е готов. След дълги снимки, монтажни решения и приготовления клипа е готов. С него исках да покажа до какво ниво съм и да видя грешките си. Какво видях?

- трябва да оправя групата на страничното салто
- развалил съм задното салто
- трябва да повиша силата си

Горе-долу от тези неща съм недоволен. Основно. Мисля че все още съм много далече от нивото, на което искам да съм, но продължавам да се опитвам. Дано наистина не само аз забелязвам прогрес.

Обърнете внимание на монтажа, защото ние отделихме много внимание и желание в направата на този самплер. Искам да чуя всички коментари и критики, които имате :)

http://www.vbox7.com/play:1a036721

Скоро ще има и линк в youtube.

неделя, 17 юни 2007 г.

The Blog's Birthday!!

Е, честит да му е рождения ден! Чисто новичък блог. Отдавна имах желание да си направя страничка където да "сея мисли". Пригответе се да четете всякакви глупости, които изкривеното ми съзнание е родило. Основната тематика ще е PK, parkour, freerun, street stunts and so on. Дано не се отплесвам много. Съмнявам се, че хората, които ще четат тези глупости ще са много. Но все пак. Ще се старая да е що годе постоянно.

Скоро ще сглобя материалите, които имам, за да може най-накрая sampler-a да излезе. Искам да обърна голямо внимание на монтажа. Имам доста идеи, които се надявам да се получат. А също така продължавам усилени силови тренировки, с цел подобряване на издържливост и някои специфични мускулни групи. Малко не съм доволен от материалите, но ще оставя на хората последното мнение.

Това е от мен. Като за първи път добре. Очаквайте включване.