понеделник, 16 юли 2007 г.

Парчета от пъзела I

Избрах за заглавие 'Парчета от пъзела'. Големият пъзел, наречен Паркур. Но тук има една уловка - парчетата всъщност трябва да бъдат намерени, изстрадани, изкарани с пот за да могат да се открият. А подредбата зависи и от теб, но идва и с времето.

Част първа. Може би наистина ще стане традиция. Надявам се. Ще се опитам за няколко реда да обясня какво съм разбрал за скромното време, от което се занимавам. Дано ви помогна и вие да видите тези парчета от пъзела. А може би вече сте ги намерили?

Наскоро гледах за пореден път клипчета на момчета от Sin Clan и Next Gen. За тези, които не знаят (макар, че сигурно няма много такива) най-големите от тях са на по 14-15-16 години. Вече предчувствам какво си мислят незапознатите. 'А, да, лапета, които могат мънки и предно салто, не ми се занимава с такива'. И ще сгрешат. Защото тези момчета се занимават страшно упорито и усърдно с Паркур. Сила, техника, отдаденост на дисциплината. Имат всичко това. Трябва да го видите, за да ме разберете. Само ще ви кажа, че тези момчета са се срещали и са тренирали с Belle. От тук нататък просто трябва да изгледате клипчетата им. След като се за пореден път се запознах с техните умения се замислих за това как сме тук. По колко странен път сме тръгнали. Как всяко дете 'знае' за какво става въпрос. И мечтата му е един ден да може да прави гейнър. Как целта на една голяма част от занимаващите се е да покаже какво е научила на другите. Да се похвали, че може нещо. Направи ми впечатление, че хората от Sin Clan и Next Gen сякаш идваха от друго измерение - толкова сериозно се противопоставяха на представата ми за дете, което се занимава с паркур. Като глътка свеж въздух сред саждите на пушека. Повярвах, че монетата има и друга страна.

Всеки, който се е занимавал с някакъв вид спорт или друга подобна дейност е искал да се изяви, да се покаже. У всеки се е запалвала искрицата надежда, че 'публиката' ще го хареса. Дори и да не е правил това, което се иска от него, егото му е подсказвало да го направи. Друг е въпроса дали дадения субект се е отдавал на желанието или не. Няма да се крия - и при мен е било същото. Как съм искал да се покажа пред приятелите си и да разберат, че умея едно или друго нещо. И точно тук идва важната част. Това е една от онези нужни грешки. Грешки, които трябва да направиш, за да се поучиш и да не повтаряш. Когато се изгориш, разбираш, че не трябва да си играеш с огъня. Тези грешки бавно изграждат пътя, по който човек се движи. Изграждат и неговата личност. Не случайно е казана и онази поговорка 'глупак е не онзи, който греши, а който повтаря грешките си'. И дисциплината паркур е изградена на базата на пробите. Който си мисли, че на Дейвид Бел ей така му е хрумнала идеята или пък баща му я е разкрил пред него не е прав. Само чрез опитите можем да разберем кое е вярно и кое не. Все пак паркур отразява реалния живот, със светлите и тъмните страни. За това трябва да сме готови да предотвратим грешките си преди още да са се случили, като се поучим от предишни опити. Или, ако е неизбежно, да ги приемем с достойнство и да разберем причините. Но това не значи, че човека, който иска да се изявява пред останалите трябва да продължава да го прави. Това е просто част от пътя му и трябва да остане в миналото, заедно с контузиите, паданията и проблемите с техниките.

Все по-често виждам хора, които казват, че могат това или онова и изреждат дълги списъци с техники. Още толкова се измислят. Други пък се хвалят с отскока си, дължината на конга си или новия номер, който са научили. Гледайте клипчета на Себастиан или Стефан. Забележете какво казват и нещата, които показват. Те правят почти само основни движения - конг, мънки, прецизни, кет лийпове. Тези техники представляват основата за по-сложни такива. Много хора искат да правят огромни скокове, трудни комбинации и други подобни. Не ме разбирайте погрешно, те са важни, представляват прогреса, който всеки търси. Но трейсъра трябва да има нужната основа, тялото му да е достатъчно здраво, да е уверен, да е тренирал много по-малки подобни движения, за да може новото изпитание да му донесе нещо повече от удоволствие и възможността да каже, че е направил еди-си-какво. Тялото трябва да е готово за натоварването. Точно защото тези движения представляват основата, на които се градят другите ни техники те трябва да бъдат упражнявани колкото се може по-често. Възможността някой да се похвали пред приятелите си, че е направил 'адския big jump' е много примамлива. Но е примамлива и възможността да ходиш на 40 без бастун. Аз предпочитам втората. Да не говорим, че сравняването, хваленето и състезаването премахват основата, на която се гради паркур. Но това е друга тема, по която много хора са говорили и не искам и аз да се намесвам. Това, което се опитвам да кажа с няколко изречения е : оставете големите и сложни препятствия за 'десерта' на вашата тренировка, а тренирайте повече основните движения. Изчийствайте техниката си. Напредвайте бавно, но уверено. Така ще сте сигурни в здравето си, а и в уменията си.

Паркур не е състезателен спорт. Нито пък екстремен спорт. Паркур е дисциплина за развитие на тялото, ума и духа. Старайте се да остава така. Това е за първата част. Пожелавам ви успешни тренировки без наранявания.