неделя, 3 февруари 2008 г.

ОПАСНОСТ!!!

И в този момент метеорит пада върху вас и умирате.

Изненадващо начало, харесва ми, ще го оставя.

Наскоро след като прочетох размислите на Хю Лори (House M.D.) в книгата му 'Търговецът на орижие' за опасностите се замислих за крехкостта на живота на всеки от нас. С 2 думи - опасността е навсякаде. Излезеш ли от къщи - бам, върху теб минава ТИРа и се превръщаш в черно-бяло листче с име, снимка и малко стихче отдолу. Тъжно? Иронично? Или просто истината. Тогава някой ще каже 'не излизай от къщи'. И ще бъде прав. Бам, бойлерът гърми, умираш. Няма къде да избягаме. Дори и да не ни блъсне ТИР и бойлерът да не гръмне пак ще умрем нали? Единственото сигурно нещо. Уи ол мъст мийт ауър моумент ъф труут.

Тогава защо да изпитваме страх?

Замисли се. Защо ти е страха след като само може да увеличи шанса да направиш грешно решение? Каква ще е разликата за теб ако живееш 50 или 70 години? Цели, идеи, желания? Ако приемем, че средната възраст е 70 години тогава средно имаме по 2207520000 секунди на разположение (да, отне ми малко време да го сметна). Тук първо си мислих да кажа да не ги прахосвате, но след това си помислих 'за какво да го казвам?'. След като няма да има особен смисъл и ако не ги прахосвате. Но май всичко опира до ценностна система.

И все пак за опасностите.

Винаги ще ги има. Май това обяснява всичко. Може да изберем да се страхуваме, да не ни пука, да се надъхваме преди да ги преодоляваме, да си затваряме очите и да чакаме всичко да свърши и т.н. Във всеки от случаите опира до човека. Но така или иначе накрая всички умираме. За това страха е ненужен.

Гледайте 'My name is Daniel Ilabaca'. Мисля, че там казваше нещо подобно.

Как беше-Fuck Fear, Drink Beer.

Все пак живота е един сладко-кисел сос.